четвъртък, 30 май 2013 г.

В градината.....



   Когато дойдох да живея тук се чувствах ужасно.....Две години не можех да свикна и бях решила, че никога няма да свикна! Липсваше ми Центъра и всеки път, когато отивах до родния ми дом сърцето ми се късаше. Разплаквах се още в колата на път към новото "вкъщи". Две години всеки Божи ден с кола или с градския транспорт - бебето, количката, багажа..., но ако не се разхождах там не можех да оцелея. Изобщо не исках да стоя в градината на къщата ни. Беше ми скучно, чуждо и неуютно.
  Толкова е странно, че това се промени. Дори не разбрах кога......Свикнах ли или обикнах този дом, заради детето. Не знам, но явно се установих, пуснах корени...Знам, че най-хубавите ми моменти са когато играем в градината или когато спим, а слънцето и вятъра ни галят.....Тогава се чувствам пълноценна...!

When I grow up

2 коментара:

  1. При три местения,последното в къща с градина ми бе най-бързо за адаптиране.Странно се чувствах първата седмица,сякаш бяхме в чужда къща на село под наем за почивка.Дано никога не ми се наложи да се върна в града,бррррр.Друго си е вечер да послушаш песента на птичките по залез слънце.И множество други привилегии,немислими в градска среда.

    ОтговорИзтриване